Славчо Нейков, експерт по енергийна политика Многократно съм писал за

 Славчо Нейков, специалист по енергийна политика Многократно съм писал за безобразния съгласно мен политически метод, налагащ квотен принцип при избора на членове на регулаторни органи[1], както и за парламентарната сергия за разменна търговия в това отношение[2]. През годините депутатите ни сякаш съумяха да утвърдят длъжността „ член на регулаторен орган “ като най-обикновена стока. И мислех, че към този момент нищо не може да ме учуди по тематиката - само че в последните два дни разбрах, че съм сбъркал. Всъщност, в Парламента наясно ли са изобщо какво тъкмо се замисля по тематиката за избора на регулаторите? На 6 декември медиите разпространиха новината по какъв начин депутатът на ГЕРБ госпожа Десислава Атанасова оповестила, че регулаторната институционална порция за Движение за права и свободи е една трета.  Не повярвах, до момента в който не изгледах запис от предаването[3] - та там чух от госпожа Атанасова, че сред ръководещата некоалиция е нужна „ базова основа за политическа честност, когато има някакви сделки …. “, както и че нямало да се вършат назначения, които не са съгласувани сред Бойко Борисов, Христо Иванов и Асен Василев, тъй като те носели политическата отговорност?! Фактът, че правната страна на въпроса изобщо не беше упомената от нея, а от интервюиращите я, в тази ситуация откри елементарно пояснение. На въпрос Движение за права и свободи ще взе участие ли – забележете! - в ръководството на регулаторите, отговорът й беше изрично положителен; дори беше посочен и размерът на партийната тежест на тази партия, и обосновката за изчислението – една трета, тъй като съгласно госпожа Атанасова според Конституцията регулаторите се избирали със 160 гласа?!   Нямам искания за характерни знания по конституционно право, само че за мен това нейно изказване наподобява много отдалечено от правото изобщо. Та  ще е забавно например госпожа Атанасова да уточни експлицитния парламентарен текст от в този момент настоящата Конституция, визиращ съответно избора на регулаторите, който тя има поради в тази ситуация. За конституционните промени преди да са факт е рано да се приказва, само че даже и в показаните планове за изменението на главния ни закон такова болшинство за избор на членовете на регулаторните органи се планува единствено като възможност[4], а и изобщо не е ясно дали ще бъде признато като алтернатива. Тук е мястото да се посочи, че настоящата Конституция вкарва специфичен принцип във връзка с нужните болшинства при приемане на законите и другите актове на Народното събрание, а точно че те  се одобряват с  болшинство от повече от половината от присъстващите народни представители, с изключение на когато Конституцията изисква друго болшинство (чл.81 ал.2) -  такива случаи са съотносими към изменение на самата Конституция, някои назначения в правосъдната власт, привикване на Велико национално заседание, ратификация на интернационалните контракти в избрани случаи и други За избор съответно на регулатори не става и  дума – те действително попадат в хипотезата на чл.84 т.8 (избор на ръководители на институции, избрани със закон), само че в тази ситуация в Конституцията не е планувано болшинство от 160 депутати (две трети). Такова не е планувано и в специфичните закони, свързани с избора на членове на регулаторни органи, като например Закон за защита на конкуренцията (чл.4),  Закон за енергетиката (чл.11) и други, които процедурно се допълват от обвързваните с тях решения на Народното събрание за приемане на правила за тези избори[5]; само че и никой от тези актове не може да опонира на Конституцията.  А в на практика проект е задоволително да погледнем например стенограмата на Парламента от избора на господин Иван Иванов за ръководител на КЕВР (2 април 2015 г.) или тази за втория избор на господин Димитър Радев за шеф на Българска народна банка (18 юли 2023), с цел да се види, че изобщо не става дума за болшинства от две трети при тези избори. 

Та като изключим забележимата за мен правна непълнота на изказванията на госпожа Атанасова, от изявлението й май остана единствено това, което тя назовава  „ базова основа за политическа честност “ за оперативните политически сделки. В този подтекст още по-странно прозвуча и оповестения в медиите следващ коментар по тематиката от господин Христо Иванов от Политическа партия Демократична България, който, до момента в който разяснява казаното от госпожа Атанасова, отхвърля в некоалицията да има стъпки по парцелиране на регулаторите – щял обаче да се контракти механизъм за избирането им. И тук нищо не се загатва за водещата роля на правовия ред, който несъмнено е позамазан заедно с опитите да се скрият някакви оперативни пазарлъци. Явно няма никакво значение, че по закон този избор е в прерогативите на Парламента, който обаче – видно от думите на госпожа Атанасова – ще направи каквото решат ръководителите на партийните структури от некоалицията. На фона на данните за този полуявен политически вземане-даване, бонус бяха и вчерашните полемики в Народното събрание във връзка спешните обстановки в страната преди към седмица вследствие на виелиците. И изобщо не би трябвало да се учудваме, че законът, в детайли поясняван в тази ситуация най-много от ръководителя на енергийния регулатор доцент Иванов, нямаше никакво значение за депутатите. За тях бяха значими авансово квалифицираните политически опорки, огласени изразително и с самоувереност, който да покаже кой е по-по-най-загрижен за електората. Правото, а и обстоятелствата, отново останаха на назад във времето за сметка на нескрития кардинален депутатски интерес към назначенията в регулаторните органи и опциите те да бъдат ръководени. И малко оферти Та поради изложеното, няма да е неприятно вместо пред камерите ръководещите политици първо да се уточнят някъде тайно какво тъкмо желаят да създадат по повод избора на членовете на регулаторните органи. Ако желанието им е за следващ път да си разпределят постовете в регулаторите по партийно-роднинска линия или на база на квотното посланичество на правилото „ ти подкрепяш моя, аз поддържам твоя “, дано да не престават с политическите сделки за съответни механизми в това отношение.  Но най-малко да не се пробват още веднъж да ни вършат на балъци с искрено несъстоятелни приказки, а и като похлупак демонстративно и безоглено да заобикалят правото, до момента в който чакат решенията на политическите си водачи.   Ако обаче фактически целят някаква смяна, с изключение на рационалните стъпки по изменение на Конституцията в тази връзка, политиците да погледнат законите и да обсъдят какво и за какво да предложат като съответни промени в тях във връзка регулаторите, че и да го разяснят на хората. Аз самият многократнно съм предложил и в персонално, и в служебно качество какво съответно би трябвало да се промени в това отношение по отношение на КЕВР;  не се колебая, че има и доста други експертни рекомендации, включително и за други регулатори. Ако и по-късно депутатите не престават да имат усложнения, да се срещнат най-сетне и с концептуалните разбирания и насъбрания опит в това отношение на европейско равнище. От позиция на енергийния бранш, при нужда могат да се извърнат за подпомагане и към Агенцията за съдействие на енергийните регулатори – нямам никакво подозрение, че ще им окажат нужната помощ. Не мога да разясня всички регулатори, само че няма да се уморя да дублирам, че особено КЕВР беше безусловно бастисана  институционално точно от Парламента преди към две години. И е извънредно време това да бъде поправено – единствено че не с политически сделки, уточняващи някъде на мрачно „ механизми “, ориентирани най-много към избора на подобаващите за партиите членове, а посредством изменение в законите по открития за това ред, включително и във връзка с внезапното завишаване на критериите за тези позиции. И в случай че може това да не става набързичко с обичаните за прикриване на депутатски тарикатлъци преходни и заключителни разпореждания - освен това в закони, които постоянно нямат нищо общо с тематиката. Иначе на интересуващите се депутати от ГЕРБ и Политическа партия Демократична България, които към момента не са известени за номинациите на партийните им водачи за ръководител на КЕВР, мога занапред да им споделя съответните имена под сурдинка. [1] и други [2] [3] БТВ, 6.12.23 Г. (около минути 16-18) [4] Виж Параграф 5 от законопроект 49-354-01-89 от 28.07.23 - [5] Виж например